СЛАВЕЙНО
Село Славейно е разположено по поречието на река Малка Арда на надморска височина 1150 м. на южния склон на възвишението Св. Дух, което е част от планинската верига Св. Иван (Курбан ери), Преспа (Чил тепе) и вр. Свобода (Енихан тепе).
Разстоянието до общинския център гр. Смолян е 35 км.
Центърът на Славейно Поглед от Черни връх към Славейно
Славейно е борческо село с богата културна и историческа съкровищница. Предполага се, че е основано от българи, избягали от насилствено помохамеданчване.
В землището на селото се намират исторически места, свързани с борбите за освобождението на Родопския край и конкретните исторически личности от 14 век: параклисите около селото, местностите: Хайдушки поляни, Иноглово, Кудата, Куцовското, Чил тепе, Синура и др.
Местността Иноглово се намира на 13 км северозападно от с. Славейно и е свързана най-вече с изпълнените с героизъм и трагедия години на 14 век. През Средновековието на това място е имало голямо българско село. Тук се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в централните Родопи.
На 16 км от селото се намира историческата местност Хайдушки поляни, където е издигнат паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание.
Паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание
в местността Хайдушки поляни
До Балканската война през 1912 г. Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Неговият брат, знаменосецът Кольо Шишманов загива в битка с турците.
През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика Каленик, когато посещава селото.
Във връзка с развитието на община Смолян като туристическа дестинация и заявен инвеститорски интерес за изграждане на курортни комплекси и ваканционни селища стартира процедура за обособяване на ново туристическо ядро „Преспа” в землищата на Славейно и Кутела. Целта е да се превърне в курортно селище.
Единствената къща-музей на лекар в България и четвърта в света е къщата-музей на проф. д-р Константин Чилов с уникална по своето съдържание експозиция, посветена на световно известния български лекар-интернист.
Къщата-музей на проф. д-р Константин Чилов Изложбеният заслон
Изложбеният заслон съхранява музейни сбирки за революционното и просветно дело на Славейно, а също така периодично се правят изложби.
Бюстове на революционерите Пейо и Кольо Шишманови, Кольо Петровски, барелефи на четирима заслужили църковни дейци от Освобождението, плочи на просветни дейци и паметни плочи разказват за историята на Славейно.
Всяка година в началото на август комитското село Славейно, което е център на борбите в родопския край, събира родолюбци, за да засвидетелстват своята почит към героите от Илинденско-Преображенското въстание, защото свободата на Родопите тръгва от тук.
Славейно е едно от знаковите места в Родопите, което е изразило волята си да живее свободно, независимо и обединено.
На 20 юли – Илинден е църковният празник на храм „Св. пророк Илия”. Честват се религиозните празници на 10-те параклиса по църковен календар.
Оздравителното училище в Славейно „Проф. д-р К. Чилов”, след закриването си е преобразувано в образователен, научноизследователски, почивен и спортен център „Родопи” към СУ „Св. Климент Охридски”.
Известни личности, родени в Славейно са:
революционерите: ПЕЙО ШИШМАНОВ (войвода) и брат му КОЛЬО ШИШМАНОВ (знаменосец);
индустриалците: НИКОЛА ЧИЛОВ - създател на първите големи химически заводи в България (Костинброд), НИКОЛА ВЕЛКОВСКИ - започнал електрификацията на Смолян и курорта „Елените”;
архитект СТОЙЧО ВЕЛКОВСКИ - проектирал новия център на Смолян и курорта „Елените”;
лекарите: проф. д-р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ (1898 – 1955), ген. проф. д-р ДИМИТЪР ШИШМАНОВ – кардиолог и още много други, които до 17 май 1998 г. наброяват 70 лекари, 16 стоматолози, 5 фармацевти, по списък съставен от славейновеца д-р Илия Киряков в чест на 100-годишнината от рождението на проф. д-р К. Чилов.
протойерей АНГЕЛ ИНДЖОВ - духовник и революционер, деец на ВМРО в Тракия, съратник на капитан Петко войвода. Инициатор за провеждане на първия Общ Роженски събор на 28 юли 1898 г.
„Армията” на медицинските работници е още по-внушителна ако се прибавят имената на фелдшери, помощник-фармацевти, акушерки и медицински сестри. Един своеобразен рекорд, достоен за рекордите на Гинес. На глава от населението, което наброява 139 души, се падат най-много доктори.
През 2005 год. е открита уникална табела, която посреща гостите на селото: „Славейно, свещено място на българската медицина”.
На 20 юли – Илинден се чества празника на църквата „Св. Пророк Илия”. Честват се религиозните празници и на 10-те параклиса.
Селският събор се провежда обикновено всяка първа събота от м. август и е свързан с честването на поредната годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
ГЕРБЪТ НА СЕЛО СЛАВЕЙНО