СИВИНО
Село Сивино се намира в подножието на връх Ком (1569 м) на надморска височина 1163 м. Отстои на около 2 км от границата с Република Гърция, 10 км от с. Смилян и на 26 км южно от Смолян.
През селото тече река Сивинска, която извира непосредствено от самата граница.
Лятото е прохладно, а зимата умерено студена.
Сивино в подножието на Малък и Голям Ком Сивино от птичи поглед
Корените на Сивино са някъде далеч в древността, но точно къде, все още не може да се каже.
На обвеяния от ветрове и изтъкан от много легенди връх Ком през 1976-77 г. са намерени останки от керамични съдове и други култови предмети. Според археолозите там се е намирало светилище на старотракийското племе беси - пазители на храмовете на Дионисий.
Една от легендите разказва, че на върха е имало подземна черква, в която са идвали да се комкат богомолци отдалече – от Златогорско чак до Гоцеделчевско.
Гарваново гнездо на вр. Ком
До Балканската война 1912 г. в документите селото е известно с името Текфюр. Най-старият документ, в който селото е намерено с това име е от 1841 г. Текфюр произлиза от „княз, княжество”, а може и да се преведе и като „Войводска планина”.
Селото е по-известно с името Текир, преведено буквално означава недостъпно. Легендата гласи, че когато към селото се били насочили нападатели, достигнали до „Тьомната кюпрюя“, на входа откъм Смилян, малки зелени пиленца ги нападнали и започнали да ги кълват. И те рекли: Това село е „не теким” – от където идва името му Текир.
През 1934 г. селото е преименувано на Сивино , буквален превод – сив, сиво.
Поминъкът на населението е бил свързан с картофопроизводство, тютюнопроизводство (останало в миналото), овцевъдство, козарство и дърводобив.
На 15.12.1924 г. с Министерска заповед в селото е открито начално училище, назовано по-късно „Ангел Кънчев”, с първи учител Стефан поп Димитров Чакъров от Чокманово.
През 1931 г. е построена с общи усилия и нова сграда, в която се помещава разрасналото се училище.
Години, които бележат съвременното развитие на Сивино:
-1961 г. - селото е електрифицирано;
-1962 г. – изградена е водопроводната селска мрежа;
-1968 г. – построена е новата читалищна сграда.
Всяко населено място има своята уникалност. Едно от различията е естественото находище на едно от най-красивите цветя в България - Родопският крем (Lilium rhodopaeum Delip), който е наречен „Звездата на Орфей”, рядко ендемитно растение, което може да се види в местността Ливадите. Легендата разказва, че това е цветето, което митичният Орфей е поднесъл на прекрасната Евридика, възпявайки любовта си към нея.
В местността Ливадите се намира вековен кичест бук, който е над 200-годишен. Мълчаливият свидетел на ставащите промени в селото, вече над два века стои изправен и респектира с внушителната си корона.
Родопски крем
В землището на селото е построена кула за наблюдение движението на дивечовите популации и пожароизвестяване.
От връх Ком се открива красива гледка на север към Голям Перелик, Снежанка, Хайдушки поляни и Рожен. На юг, при ясно време, може да се види Бяло море при остров Тасос, блеснало от златистите лъчи на утринното слънце.
През село Сивино преминава вело- и екопътека, която започва от с. Горна Арда.
За търсачите на силни усещания къщите за гости предлагат и сафари с джип до местността „Кузу байр” до границата с Гърция.
Развит е селският туризъм и в селото има няколко къщи за гости.
В Сивино е роден известният писател и журналист ВЛАДИМИР АРДЕНСКИ. Сред многообразнието на неговото творчество, сивинци с огромна благодарност ценят написаната с много любов история на родното „Сивино – моето село”.