> Начало > За общината > Ресурси

Ресурси

Територията на община Смолян е с планински релеф, с изобилие от иглолистни гори и пасища. Средната надморска височина е около 1000 м.

Родопският релеф е съчетание от високи била, разделени от дълбоки речни долини. Дълбоката долина на р. Въча поделя Западните Родопи на две основни части - Баташко-Дъбрашка и Переликско-Преспанска. Смолянската котловина, в която е разположен град Смолян, се намира в Переликско-Преспанската част. Тя има коритообразна форма с дължина 9 км и ширина 5 км. Релефът на дъното е терасовиден, с наредени амфитеатрално един над друг скатове, и завършва с непристъпни риолитни откоси, които придават необикновена красота на този край. Призматичното им изветряване е довело до образуването на причудливите скални форми Невястата, Турлата и др.

Скалистият пояс, който огражда котловината от запад, се нарича Голямата и Малката стена, на северозапад се издига първенецът на Родопите Голям Перелик (2191 м), на север я очертава делът на Перелик Било, който завършва до Роженския проход (1428 м), а на юг я огражда Кайнадинският рид. Наименованието му идва от връх Кайнадина (1607 м), което означава извор (кайнак).

Климатът е преходно-континентален планински, с подчертано беломорско влияние, значително разнообразен от влиянието на релефа , надморска височина и изложение то на склоновете.

Средната многогодишна температура е между 7 и 9 градуса, по билата на Чернатица, Мурсалица и Преспа до 4-5 градуса.

Годишните валежи са в границите между 700 и 900 литра. Главният валежен максимум е през ноември и декември, като превишава пролетно-летния през май-юни.

Застудявания благодарение на оградните ридове от запад и север , без екстремно ниски температури и лавини. Снежната покривка се задържа от 80-120 дни. Лятото е прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла.

Ветровете оказват голямо значение при формирането на климата. Преобладават източните, но при преходните сезони и през зимата не са изключение и топлите ветрове лодос и бял вятър. Планинските бризи (горняк и долняк) са причина за повишената отрицателна йонизация на въздуха в района на Смолянските езера и Пампорово .

Биоклиматичният паспорт на общината показва, че мястото е много благоприятно за обитаване и целогодишен отдих благодарение на комфортните биоклиматични условия през всички сезони и благоприятния режим на овлажняване и проветряване

Водните ресурси на територията на община Смолян се формират от оттока на повърхностните и подземните водоизточници. Водоснабдяването на населените места се осъществява основно от подземните води на общо 220 бр. извори. Общата оценка относно водните количества е, че те надхвърлят обема на съществуващото потребление и притежават достатъчно резерви за неговото увеличение.

На територията на общината са установени общо 7 извора на минерални води (вкл. и два термални), но няма проучвания относно техните лечебни свойства.

По протежение на гр. Смолян преминава р.Черна (дълга приблизително 48 км ), ляв приток на р. Арда. Река Черна извира от югоизточните склонове на връх Карлък, преминава на изток и достига точката си на вливане близо до с. Средногорци. Основният приток е р. Бяла. През територията на общината преминават още реките: Широколъшка, Стойченска, Мугленска , Арда и Малка Арда. Сред основните водни ресурси са и шестте микро-язовира с общо количество на полезния обем над 800 хил.куб м.

Смолянските езера – 7 на брой, се намират в началото на града към връх Превала и са свлачищни по своя произход. Те са една от известните природни забележителности в района и с разнообразният си животински и растителен свят привличат много туристи и риболовци. Най-високото е разположено езерото под връх Сечимека. То е и най-дълбоко (4.5 м) и е с дължина 150 м.


Геоложкото развитие и релефът са едни от основните предпоставки за натрупването на полезни изкопаеми. Западно от Смолян, по течението на река Черна, е проучено находище на кафяви каменни въглища. За задоволяване на местните потребности от нерудни изкопаеми значение имат находищата на риолит, пясъчник и варовик, които се използват в строителството

Община Смолян се намира в зоната на кафявите горски почви и техните подтипове. Срещат се и тъмнокафяви горски почви, развити под смърчови гори, както и глинесто-песъчливи и каменливи почви с рохка структура, които са бедни на хумус. Те благоприятстват виреенето на тютюна.

Установените полезни изкопаеми в общината са:

  • кафяви въглища – неразработени Западно от Смолян, по течението на река Черна ;
  • 5 проучени но неразработени находища на оловно-цинкови руди;
  • 3 проучени но неразработени находища на сребро;
  • варовици, гнайс и глини по поречието на р. Арда;
  • мрамор, инертни материали – в експлоатация (кариери Фатово, Тикале и Ряка ).

Горският фонд включва 621 011 дка, от които 470 380 дка се използват за производствени цели.

Планинският характер на района благоприятства виреенето на средноевропейски растителни видове. Най-високо е разположен горският пояс от смърч, бял бор и бук с подлес от боровинки. Сред най-разпространените дървесни видове са: бяла ела, бял и черен бор, мура, смърч, явор, габър, бук, дрян и др. Забележително в района е вековно дърво чинар, пренесено през Беломорието през 1720 г.

Изключително разнообразна е флората и фауната на територията на община Смолян. Ценни представители на флората са: малка ежова главичка, родопски крем, родопски силивряк, родопски магарешки бодил, родопска горска майка, мурсалски чай, които са редки и защитени видове. Представители на фауната от клас бозайници са: благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, дива котка и др; от клас птици – глухар, лещарка, кеклик, скален гълъб и др.; от клас риби – балканска пъстърва, дъгова пъстърва, бяла мряна, речен кефал и др.