ШИРОКА ЛЪКА

Село Широка лъка е разположено амфитеатрално между двата родопски дяла Чернатица и Перелишки, по двата бряга на Широколъшка река, на 1059 м. надморска височина. Намира се на 24км. от гр. Смолян и на 22км. от гр. Девин. На 11км. от селото в посока Девин се намират Беденските минерални бани, а на 12км. източно е курортът Пампорово. Село Широка лъка е център на кметство със съставни населени места: Върбово и Кукувица. Името на селото идва от старобългарската дума „лъка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.

Село Широка лъка е известно с оригиналния си родопски стил, музикални традиции и история. Многобройните къщи, съхранили характерната родопска архитектура, калдъръмените улици, сводести мостове на реката, характерния говор, песни и обичаи на местните хора дават възможност на всеки посетител да се докосне до българската култура и родопска самобитност. За паметници на културата са обявени 97 обекта - къщи, мостове и църкви. Най-старите къщи датират от началото на 19 век и са с типичния за този край архитектурен стил.


Широколъшка архитектрура  

Трудно е да се посочи точна дата на заселване на селото в днешното му землище, тъй като има множество източници, сочещи наличието на жива култура в района от различни епохи. Така например има данни за заселване на района още от XIII в.пр.н.е. Твърди се също, че именно от тук е тръгнал култът към Дионис, в наследство на който и до днес се изпълняват кукерските игри в Широка лъка. Има голямо количество находки, доказващи древните корени на местната култура – тракийски съдове и накити; римски пътища и мостове; гробници, храмове и крепости, оцелели през вековете, за да напомнят и днес за възходите и паденията на отминалите дни.

През годините на османско владичество са правени опити за ислямизиране на местното население, но всички те остават безуспешни. В селото все още се разказва история за спасяването като „по чудо“ на местното население при един от тези опити в местността Люлката. В крайна сметка хората останали с вярата си, която през годините растяла и служела като опора за запазване на будния български дух в селото.

Жаждата за просвета и черква подтикнали широколъчани да бъдат сред първите в Родопите, сдобили се с църква и училище. Така от есента на 1832г. в Паламарчовата къща се поставили основите на първото училище в селото. Дошъл ред на църквата. През 1834г. бил издаден султански ферман от султан Махмуд II, разрешаващ да се построи църква в средата на селото. Смаил ага – тогавашен деребей на Широка лъка, поставил допълнително условие за строежа – срок от 40 дни за завършването му. Цялото население, водено от желанието си да има собствен молитвен дом, се включило в работата и успели да завършат църквата за 38дни. Изрисувана е от Димитър Зограф, брат на Захари Зограф. Днес Широка лъка разполага с две църкви и множество параклиси, разпръснати като венец около селото.

 

Църквата „Успение Богородично”

В годините преди Освобождението Широка лъка играе ролята на най-големия културен и просветен център в Родопите. Благодарение на това, след 1878г. селото става административен център на Рупчоска околия, попадайки в малката част от територията на Родопите, освободена същата година.

Хайдутите също са оставили отпечатъка си тук. Легендарният Капитан Петко Войвода е дълбоко свързан с тези места. В Широка лъка той е организирал своите четници, с които е влизал в бой със Сенклеровите банди. Споменът за него и до днес е жив. Признателните жители на селото са поставили паметна плоча в негова чест на къщата, която му служила за щаб. А през 2001 г. е издигнат и паметник на Войводата.


Бюст-паметник на капитан Петко войвода

Изключително интересен е Етнографският музей в селото, който с експозицията си показва бита на населението от родопския край.

Широка лъка е дала на България личности във всички области на обществения живот – Екзарх Стефан, ген. Калин Найденов - Министър на военното министерство от 1915 до 1918, първата жена архитект в България – арх. Мара д-р Григор Захариева, гениалният мюсюлмански архитект с еничарски произход Синан, „сладкогласният славей на Родопите” Радка Кушлева и още много духовници, генерали, професори, инженери, архитекти, лекари, преподаватели...

За любителите на народната песен, Широка лъка представлява интересен и примамлив обект. Тук от малчугана до столетника, всички знаят да пеят и го правят постоянно и навсякъде. Цялото село пее. Като че ли певческата дарба лежи в основата на широколъшката душа – песенното богатство се онаследява от поколение на поколение. А това богатство е много голямо. Репертоарът на по-възрастните наброява стотици разнообразни стари песни.

Като потвърждение на факта, че в Широка лъка се пази, почита и изпълнява родопската музика в най-чистия ѝ вид, на 1 септември 1971г. се открива Средно Музикално Училище – едно от двете в България. Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка”, каквото име носи днес школото, продължава да обучава най-талантливите певци, танцьори и музиканти в народното творчество. Възпитаниците на училището, реализирали се като изпълнители и преподаватели, са пазители и преносители на българското изкуство от всички фолклорни области.

Възроденият от ученици от основното училище традиционен пролетен празник Лазаровден се празнува в събота, на 8-я ден преди Великден.


Всяка година на Коледа по заснежените калдаръми могат да се срещнат коледари, а на първия ден от новата година – сурвакари.


Празник на селото е храмовия празник на Църковния празник „Успение Богородично” – 15 август.
Освен културата си, селото и района около него са съхранили естествената природна среда, обитавана от богато разнообразие на растителни и животински видове. Територията е покрита предимно от вековни иглолистни гори, допринасящи за колорита на пейзажа във всички сезони. От тук тръгват няколко туристически маршрута, достигащи най-високите части на Родопите, до природни забележителности като пещера Ледницата и скална забележителност „Момата“. Част от маршрутите достигат до планински хижи, а някои предлагат възможност за по-дълги приключения, свързвайки се с други маршрути.


Забележителни са природни скални образования до селото: Момата, наподобяващ на мома с хурка и Главата с форма на човешка глава в профил. Легендата за скала Момата разказва за красивата родопска девойка Каня, която за да спаси честта и вярата си, се изкачила на високата скала и се помолила Бог да я превърне в камък. И чудото станало.

Кукерски фестивал „Песпонеделник”
Върхова изява на маскарадните игри в Средните Родопи, безспорно е провеждащият се ежегодно през първата неделя на месец март фестивал “Песпонеделник” в с. Широка лъка. „Песпонеделник” представлява древноезически обичай, обогатен с християнски елементи, който се изпълнява за плодородие, изобилие и здраве.
 

                      Кукери                                     Песпонеделник в Широка лъка


Фестивалът в Широка лъка е продължение на местните традиции в селото, които са се изпълнявали от незапомнени времена до 40-те години на миналия век. След създаването на кукерския състав "Песяци", през 1967г., широколъчани възраждат традицията на ритуални игри в селото. Постепенно празникът придобива все по-голяма популярност, а в маскарада към местните „песяци” се присъединяват и кукери от цяла България и Европа. Фестивалът се е утвърдил като един от най-популярните и посещавани в страната и е член на Федерацията на европейските карнавални градове.
 

Гербът на село Широка лъка
 

 

 Сайт за родопското село Широка лъка - http://shirokalaka.info

 

 КАРТА НА ШИРОКА ЛЪКА

 

 

ВИДЕО ЗА ШИРОКА ЛЪКА