История

 

Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи и смолянския край датират от епохата на късния палеолит (40 хил. г. пр. Хр.). За това свидетелстват открити големи количества стъргалки, резци, ножове и др. С тях първобитният човек е обработвал кожите и костите на убитите животни.
 

През неолита човешкото общество прави скок в техническото развитие с изнамирането и изработването на оръдия на труда от огладен камък. Появяват се домашни занаяти – предачество, тъкачество, развива се примитивно земеделие, поставя се началото на скотовъдството.
В някои от проучените пещери са открити материали от енеолита (4 200 – 3 000 г. пр. Хр.). Това са предмети за бита – глинени съдове, костни шила, каменни тежести за вертикален стан и др. Част от тези предмети свидетелстват за развитието на скотовъдството и появата на предачеството и тъкачеството като домашни занаяти.
Трайно усядане в планината се извършва през късната бронзова епоха (1 600 – 1 200 г. пр. Хр.). Появяват се първите постоянни селища. На територията на община Смолян останките на подобно селище са открити край днешното Момчиловци.
Първото население, засвидетелствано в писмени източници, живяло в Средните Родопи, са траките. Едни от най-известните тракийски племена, обитавали планината, са беси, одриси, сапеи и др.
Митологията свързва Родопа с Орфей, защото тя е достойна да се оглася от песните на най-възвишения певец. Около Орфей съществува най-деликатният мит, който представя символиката на идеята за „отвъдното“, което в общата орфическа концепция за света е крайната цел на човешкото съществуване.
Тракийският духовен живот е изпълнен с религиозни вярвания и култове: култа към слънцето, култа към възраждащата се природа, вяра в безсмъртието и прераждането на душата. Най-масов материал за траките дават проучванията на могилни некрополи и светилища. Издигането на надгробни могили е задължителна практика на траките в Родопите за периода XIII – VI в. пр.н.е. В погребенията са открити множество накити и предмети от въоръжението.
През I в. от н.е. траките попадат под римско владичество. След разпадането на Римската империя през 395 г. Родопите влизат в пределите на Източната Римска империя, наречена Византия. Под нейно влияние траките сравнително рано – IV–V в. приемат християнството.
В края на VI и началото на VII в. на територията на Балканския полуостров се настаняват славяните, а по-късно се заселват и прабългарите. През 681 г се създава Българската държава, а през 837 г, при хан Пресиян, Родопите влизат в пределите на България.
След падането на Българската държава под турска власт, със султански ферман от 1519 г, Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. Впоследствие транскрипцията го променя на Пашмакли.
След Освобождението (1878 г) част от Смолянския край остава в пределите на Османската империя. Тридесет и четири години по-късно, по време на първата Балканска война (1912 г), е освободен целият Смолянски край. На 13.10.1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк, воден от полк. Владимир Серафимов, освобождава Смолян, а на 21.10.1912 се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион.
През 1934 г Пашмакли се преименува в Смолян. Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г чрез сливането на Смолян, Райково и Устово.