> Начало > Туризъм > Празници и обичаи

Празници и обичаи



Кукерски фестивал „Песпонеделник” - в с. Широка лъка

Фестивалът е върхова изява на маскарадните игри в Родопите. Под звъна на стотици хлопки и чанове маскирани като кукери мъже обикалят Широка лъка, изпълнявайки древни ритуали, които символизират събуждането на природата и прогонване на злото.
Фестивалът в Широка лъка е продължение на местните традиции в селото, които са се изпълнявали от незапомнени времена до 40-те години на миналия век. След създаването на кукерския състав "Песяци", през 1967г., широколъчани възраждат традицията на ритуални игри в селото. Постепенно празникът придобива все по-голяма популярност, а в маскарада към местните „песяци” се присъединяват и кукери от цяла България и Европа.
Фестивалът се е утвърдил като един от най-популярните и посещавани в страната и е член на Федерацията на европейските карнавални градове.
Песяците ходят от къща на къща за да гонят лошото и за здраве и берекет. Ако те прескочи песяк ще ти върви през цялата година. След като обходят къщите песяците се отправят към селския площад ("купището"), където представят венчален обред на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване.

Кога се провежда?
Провежда се ежегодно през първата неделя на месец март в центъра на с. Широка лъка.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Широка Лъка.
 

Кукерски фестивал „Песпонеделник”

Илинден и гайдарското надсвирване

Празникът Илинден е с дълбоки корени. Тук в миналото се събирали край параклиса „Св. Илия” всички родове, водещи началото си от Гела. Всеки род имал точно определено дърво, под което да седне. Рано сутринта там отивали мъжете и започвали да въртят чевермета. По-късно се събирали целите семейства и започвало веселието. Между съборяните от всички широколъшки и чепеларски села възниквали спорове кой гайдар да свири, коя мелодия да изпълни, кой да води хорото. Стигало се до надсвирване. Една гайда свири на едно място, втора – на друго, трета – по-далече. Там, където заиграят най-много хора, този гайдар ще свири, останалите подхващали неговата мелодия, а хорото ставало общо.
 

Кога се провежда?
Провежда се всяка първа неделя от месец август на Илинденските поляни над с. Гела.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Широка Лъка.
 

Кушията в Момчиловци – Тодоровден

Празникът започва с тържествена литургия в църквата Св. Св. Константин и Елена и след това продължава на площада. Участниците се посрещат с пита и мед и се даряват с мартеници. Извършва се водосвет на конете и собствениците им за здраве. Състезанията включват надпревара за най-бърз кон; най-красив кон; най-силен кон; най-тежък кон и др. Има и награди. Празникът завършва с музикална програма.
 

Кога се провежда?
Празникът се провежда на Тодоровден.
За повече информация може да се свържете с ТИЦ Момчиловци.
 

Пустовете в кв. Райково, Смолян

Празникът се организира пред читалище „Орфееви гори” в кв. Райково. За запалването на орадата се организира наддаване. То е наследено от древността. Не всякой е могъл да запали огъня в миналото. След запалването идва ред на читалищните състави. Представят се както традиционни, така и модерни. Има и Дионисиева група от вакханки и сатири.
Организира се конкурс за най-добра маска. След това смелчаци, маскирани в костюми, прескачат огъня, който е символ на слънцето, за да прогонят злото. Ритуалът води началото си от езически обреди, свързани с отминаването на зимата и естественото обновление на природата с настъпването на пролетта. Празникът продължава с хоро, което също е символ на новото слънце.
 

Кога се провежда?
Провежда се всяка година в края на м. февруари или началото на м. март. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
 

Обичаят “Родопска сватба“ в с. Момчиловци

 

Това е стар обичай, възстановен от преди 100 г по идея на местни самодейци и фолклористи. Използвани са материали от историята на селото, написана от отец Константин Канев, книгата на Стою Шишков и спомени от възрастни местни хора.

Обичаят включва: гостуване на момковите близки в дома на момата и спазаряване; подготовка на сватбата в домовете на момата и младоженеца; калесване /поканване/ с китка и бъклица на всички сватбари от девера и шаферката; сватовете се спазаряват за рубата след като се извежда невястата; прощаване на всички близки и приятели с булката; венчавка в църквата и подлив - булката с менче полива вода, за да си измият ръцете всички близки от мъжка страна и след това даряват булката.

 

Кога се провежда?

Обичая може да се представи по заявка. За повече информация може са се свържете с ТИЦ Момчиловци.
 

Празникът на смилянския фасул - Читалище „Асен Златаров”, с. Смилян

Село Смилян е прочуто с производството на едрия сорт салатен фасул, който расте само там, а за отглеждането му е необходима специална технология, предаваща се от поколение на поколение. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за ястие от фасул, а гостите имат възможността да дегустират различни храни, приготвени от боб, както и да си закупят от смилянския фасул.
Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък.
 

Кога се провежда?

Празникът се провежда от 2003 г насам в последния уикенд на м. ноември. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смилян.

 

 

Празникът на народното творчество - Читалище „България”, с. Могилица

Представят се местните занаяти и фолклор. Проучва се как са се изработвали родопски терлици, черги, месали, мендили, торби. Запазена е и пред-тъкаческата техника на изработване на “зунки” - цветни ленти за декориране на костюми, дръжки за торби, окрайчване на тъкани. Демонстрира се автентична преработка на овче мляко и добиване на бито сирене. Показва се тъкане на хоризонтален и вертикален стан.
 

Кога се провежда?
Празникът е традиционен и в продължение на две десетилетия се провежда всяка последна събота на м. юни. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Могилица.
 

Среде лето в с. Мугла

Съборът-надпяване е свързан с отколешни езически обичаи, свързани с предсказване по венец от цветя. В навечерието на празника се берат цветя и се правят китки, които се оставят да пренощуват на открито под звездите. В деня на празника китките се събират в общ казан и се наричат поотделно от моми и млади жени, за гадание, за здраве, за лечение и др. Не случайно селото е известно с естествените находища на мурсалски чай, познат като “родопската виагра”. Растението е балкански ендемит и е обявено за защитен от Закона вид.
 

Кога се провежда?
Съборът се провежда ежегодно на 2-ри август. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
 

с. Мугла - Чаирите

Националният фолклорен събор – надпяване Рожен

Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани. Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г.
През 2015 г се проведе Събор на народното творчество и животновъдството „Рожен“, който е наследник на Роженския събор. Събитието, с участието на многолюдна публика и изпълнители, представи народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии – цялостната традиционна народна култура. Заедно с това наследство съборът включи и мащабно изложение на традиционния български поминък, животновъдството, представен в съвремието ни.
 

Кога се провежда? През 2015 г съборът бе възроден след дългогодишно прекъсване. Датите на провеждането му може да търпят корекции. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
 

Майските културни тържества

Провеждат се ежегодно в град Смолян и включват богата програма от културни прояви: фотоизложби, концерти, литературни премиери, спортни мероприятия.

Кога се провежда?
Проявите текат през целия месец май, а програмата за тях е налична на официалния сайт на община Смолян. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
 

Празниците на Смолян - 18-21 октомври

Организират се по повод Освобождението на Родопите от османско владичество и включват културни мероприятия – концерти на местни и гостуващи състави, театрални постановки, изложби, представяния на книги, срещи с видни културни дейци, всенародни веселия. Кулминацията на честванията е на връх Средногорец, където се поднасят венци в памет на падналите за свободата на Родопите бойци, и в центъра на Смолян, където се провежда тържествена проверка-заря.
 

Кога се провежда?
Всички събития се провеждат в дните 18-21 октомври, както и в седмицата преди тях. За повече информация може да се обърнете към ТИЦ Смолян.
 

Паметника на връх Средногорец