> Начало > Населени места > ЧОКМАНОВО

ЧОКМАНОВО

 

Село Чокманово е живописно разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на 1200 м надморска височина.
Разстояние до общинския център Смолян – 10 км.

Изглед от село Чокманово

Най-ранният известен документ за Чокманово е записка от 1615 г., в която се съобщава, че жителите на това село са изплатили целия данък. Друг документ от 1660 г. е Шеритския протокол, с който се прехвърля имот. Важен документ от 1663 г. е изложение от жители на селото, които заедно със „старейшинския съвет” заявяват, че няма „кория”, т.е. място къде да пасат овцете и другия добитък и настояват пред турските власти да им се даде такава паша.
Краеведите Тодор Тодоров и Андрей Печилков в книгата „Чокманово” посочват, че първото заселване е станало през 1600 г. Името на село Чокманово е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на османското владичество. Преданието разказва, че то е заселено от трима братя, които по време на потурчването избягали с добитъка си тук и дълго време защитавали вярата си с упорство и оръжие. Турският владетел в тази част на Родопите ги помилвал именно поради твърдостта и силния им дух, с което си заслужили епитета „чок-имансън”, т.е. твърдоверци.
Книжовникът Христо Караманджуков, роден в с. Чокмановоq пише: „Когато станало помохамеданчването в Средна Родопа ония българи от някои селища по горното течение на р. Арда, които потърсили спасение от изверяване, се стекли в местности обрасли с гъста гора, тук построили жилища и останали да живеят. Тях турците нарекли „чок-иманлии” и от там селото е наречено Чокман, както е записано в турските официални книжа.”
Според друга легенда, турският бей на съседното село Смилян решил да даде урок на непокорните планинци, отказали да приемат исляма. Една сутрин той тръгнал към Чокманово начело на добре въоръжена войска. Тъкмо превалил баира над селото и от гората излязла самодива. Конят на бея се уплашил и побягнал заедно с ездача си обратно към Смилян. На следващия ден беят пак потеглил с войската си към Чокманово, но на същото място от гората се появила змия, която се увила около коня на бея и той пак не могъл да продължи. На третия ден, когато беят се озовал на същото място, бил настигнат от вестоносец, който запъхтяно съобщил, че детето на бея се е разболяло. Тогава беят възкликнал: „Ей, нема изим да ги потурчиме!”. Нарекъл ги хора със силна вяра „чок иман”. И така днешните жители на Чокманово са потомци на българи, имали смелостта да се опълчат на потисничеството.
След дълга борба с тогавашните власти през 1834 г. е построена църквата „Св. Пророк Илия” - една от първите църкви в околията, а през 1836 г. в селото е открито и училище.
На 1,5 км североизточно от селото се намира местността Малко Чокманово, където при сондажни археологически проучвания са открити следи от късно антично селище. В района е намерено и голямо количество керамичен материал.
На около 2 км на запад от селото е разположена местността Шангубар, където са намерени следи от средновековно селище. Намирани са фрагменти от ХІІ – ХІV в. Местни жители свидетелстват, че са откривани гробове, покрити с каменни плочи, в които са намерени бронзови гривни. Типологията показва средновековни погребения.
Откритията са регистрирани и в Автоматизираната информационна система на Археологическата карта на България.
Голямо количество керамика е открито до манастира „Свети Атанас”.
Освен двете големи източноправославни църкви, в околностите на селото се намират и 9 параклиси.
Североизточно от селото се намира Кралюв камък. Според легендата от там се хвърля тежко раненият Кралю войвода. Неговата чета най-напред действала в Хасковския край, но била принудена да напусне полето и да се установи в сърцето на Родопите. Тя се превърнала в закрилница на родопските българи. След тежко сражение четниците били избити, войводата им за да не попадне в ръцете на турците решава да се хвърли от високия хребет. Изправил се пред насочените към него дула и изчезнал в бездната. Никой не разбрал, че Кральо войвода се хвърлил. Срутените камъни го затрупали, сякаш да го защитят от скверна ръка.
Ежегодно на 2 август чокманци от страната и чужбина отдават почит на загиналите през Илинденско-Преображенското въстание.
Миналото и настоящето хармонично се преплитат в изградените стари родопски къщи и съвременните малки кокетни вилички.
Много известни личности са родени в Чокманово - академици, професори, генерали и специалисти в много области на науката – над 300.