ПЕТКОВО

 

 Село Петково се намира на 950-1100 м надморска височина. Неговите махали: Орловица, Славейковци и Чиевци са разположени на 4-6 км от центъра на селото и разкриват красиви гледки към околния пейзаж.
Петково се намира на 42 км източно от областния град Смолян, на 35 км от курорта Пампорово, който предлага зимен и летен туризъм на български и чужди туристи, и на 14 км от с. Баните което е известно с минералната си вода, лекуваща болести на опорно-двигателната система на човека.
В южна посока от селото се намира местността Ливадето (Студенец) с хижа, от където при ясно време може да се види Бяло море.

 



 Изглед от Петково

Най-разпространеното предание за основаването на селото разказва, че преди около 350 г. при помохамеданчването на съседното село Малка Арда, някой си Петко, известен като Узун Петко, бяга оттам със семейството си и свои близки и се заселва няколко километра на запад, нагоре по течението на река Малка Арда. С това се слага началото на ново селище. Години наред заселниците се наричали „петковци”, а когато къщите и хората се намножават, новообразуваното село се нарекло Петково, а махалата, където първо спират заселниците – Узунска (от името на първия заселник Узун Петко). Предполага се, че това става около 1650-1700 година. В турски данъчен документ от 1576 г., който представлява списък на едри овцевъди, така наречените джелепкешани, се споменава името на Саботин поп Цено от Петково, който е обложен с 30 овце данък. Преводачите са категорични, че в документа става въпрос за с. Петково. Следователно, през времето, за което се говори в преданието за заселника Петко, селото вече е съществувало. Според Христо Попконстантинов Петково е основано от хора от с. Малка Арда по времето, когато то все още не е било помохамеданчено.
На около 50 мин. пеша от селото в североизточна посока се намира местността Градище, където в околностите са намерени едри камъни, стари монети, ножове, червени керемиди. Съвсем наблизо е връх Св. Константин, на който, според предания, е имало разрушена църква, а днес там има параклис „Св. Дух”.
Недалеч на запад в землището на съседното с. Славейно се намира местността Иниглово, за която се знае, че там е имало голямо средновековно селище от 500-600 къщи, чието население оказало силна съпротива на турците при тяхното нашествие и взело активно участие в епичните боеве при Ени хан и Чил тепе, където загива и турският предводител на похода Ени хан, заради което селото е изгорено до основи от завоевателите но и до днес личат останките от къщите. След опожаряването му населението се разпръсва и е възможно една част да е основала Славейно, а друга - Петково.
Има легенда, която се поддържа от някои изследователи, че двете села Славейно и Петково са основани от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и в последствие след смъртта му дошли по тези места. Като едно от доказателствата, които се превеждат е това, че само в двете села от околността се срещали имената като Ковня (Комня), Драгни, Ракшина (Шина), Чило (Момчил) и други, които напомнят някои от болярските имена през Втората българска държава и рядко се срещат в останалите родопски села.
Най-интересното предание, което се разказва от уста на уста е за мома Злата Зенгин Милкова. Тя е била необикновено красива мома и един турчин толкова много я харесал, че я отвлича от хорището пред погледите на всички хора. На няколко километра от селото Злата помолила похитителя да и даде нож да си разреже ябълка и да си разкваси устата. Вместо това, Злата забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската вяра. На това място извън селото сега има паметна плоча в чест на героичната постъпка на Злата. Чешма в нейна чест е построена в центъра на селото, на която са гравирани думите от народната песен създадена в селото в памет на това събитие „Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде и мило име българско.”

За миналото на Петково напомнят:
1. Четирите римски каменни сводови моста: Узунски, Бечовски, Добрински и Юртенски, които са построени над р.Малка Арда. По-малки такива има над потоците като Герджиковски, Парунски, Агупски, Момчовски и два в местността „Блатево”.

Римски мост

2. Църквата „Св. Йоан предтеча”, построена през 1836 г. със часовник на църковната камбанария, закупена с парична помощ от цар Фердинанд и жителите на селото.
3. Параклисите: „Св.Св. Кирил и Методий”, „Св. Атанас”, „Св.Богородица”, „Св. Апостоли Петър и Павел”, „Св. Св. Константин и Елена”. През 2007 г. е построен и най-новия „Св. Св. Георги и Димитър”.
4. Шест паметни плочи на загинали в борбите за освобождението на Родопския край и паметник на Христо Попконстантинов в центъра на селото.

Читалището


Всяка година през първата събота от м. юли, Съборът на Петровден е очакваната среща на потомците на жители от селото, живеещи в Пловдив, Кърджали, София и извън страната.

В Петково са родени:
o ГЕОРГИ ПОПКОНСТАНТИНОВ (1881-1953) - революционер от ВМОРО;
o ДИМИТЪР ЗНАМЕНОВ (1862-1952) - революционер от ВМОРО;
o НИКОЛА СЛАВОВ (1840-1868) - участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа;
o ХРИСТО ПОПКОНСТАНТИНОВ (1858-1899) - български общественик, писател и фолклорист;
o ЧИЛО ВОЙВОДА - родопски хайдутин от 18 век;
o Проф. д-р ТОДОР НИКОЛОВ ТАШЕВ (02.09.1921г. - 10.06.2006 г.) –психиатър;
o Проф. КИРИЛ ТОДОРОВ КИРЯКОВ (24.04.1928 г. - 30.10.1997 г.) - Заслужил деятел на науката, Преподавател в УНСС.