КУТЕЛА

 

Село Кутела е разположено на 1220 м надморска височина. Намира се на 30 км от гр. Смолян, 25 км от курорта Пампорово и 6 км – от местността Хайдушки поляни.


Изглед от с. Кутела

Кутела е обявено за село с 464 жители на 13.12.1955 год. с Указ № 317 на Народното събрание. В действителност тези земи са обитавани още от дълбока древност от траки, прабългари и славяни. В антично време землището му се е намирало на границата между тракийските племена: войнствените беси и малокойлалетите, които са населявали тези покрайнини. Те се занимавали главно с животновъдство, рударство и земеделие. Оттогава са останали следите на редица тракийски махали с техните могилни некрополи. И днес в землището на селото, в местностите: Щипчинево, Чуката, Стърница и Маклище, се намират десетки тракийски ниски могили, които датират от ІІ хилядолетие пр.н.е. и от по-късни периоди.
На 2 км. североизточно от селото в местността Селището има по-значителни следи от старо селище. В землището на селото са намирани множество останки от сгурия и късове от керамични съдове: чаши, панички, купи, гърнета, много бронзови и сребърни монети от Гръцката и Римска епоха, което означава, че тук е обитавало многочислено и богато племе, което е поддържало трайни контакти с античния свят, без да загуби своята самобитност. През този период живот тук наистина е имало, но да се потвърдят тези сведения е почти невъзможно, защото няма писмени доказателства.
След завладяването на Балканския полуостров от османските турци, по тези места се заселват анадолски пастири – номади (юруци). Те се занимавали главно с овцевъдство. През лятото стадата пашували в Родопите и Пирин, а през зимата се връщали край Бяло море. Пасли стадата по цялата кутелска земя, а вечер ги прибирали в кошарите. Когато трябвало да дават кърмило (трици, ярма, ечемик или овес, смесени със сол) на стадата, спущали ги към реката където има камениста чука с вдлъбнатина, наречена „кутел”. В „кутела” слагали едра сол, счуквали я с дървени тукмаци (чукове), обърквали я с брашно и накърмвали стадата. От „кутела” на Каменистата чука е произлязло първоначално името на местността, а после при заселването и името на самото село Кутела.
Възможностите за туризъм се свързват основно с почивните бази в местността Хайдушки поляни. Тук се отдава почит пред Паметника на загиналите в Илинденско - Преображенското въстание.


Хайдушки поляни

Гостите на селото могат да се насладят и на традиционните ястия: пататник, пареник, качамак, мисирва трахана и др.
Читалище „Зора” пази народните традиции чрез мъжката и женската самодейни групи с многобройни изяви и отличия и музейна сбирка – оръдия на труда и произведения за бита.
 


Женската самодейна группа

Село Кутела е родното място на ВЕСЕЛИН ДЖИГОВ (16.11.1940– 27.01.2002) изпълнител на родопски народни песни във Виевска фолклорна група, прославил Родопа планина с гласа си. На сградата на читалището е поставен барелеф, изработен от смоленчанина художник-скулптур Ангел Бебелеков
В с. Кутела е живял ОГНЯН КОМИТОВ (Съдък Комита) (1857 – 1932), който по време на османското владичество събрал малка чета, която на по-късен етап се събира с тази на малък Петко (Петко Радев) и заедно бранят местното население от турски и гръцки набези. Има поставена паметна плоча на сградата на читалището и личното му оръжие е реставрирано и предадено от Сдружение „Родопски хайдути” на кмета на селото за съхранение.
Празникът на селото се провежда през първата седмица на м. юни. През втората седмица на м. август се провежда събора на Хайдушки поляни.

Село Кутела – неповторима красота през 4-те сезона!

 
                                   Пролет                                             Лято

 

 
                                  Есен                                                  Зима



Под дъгата