ГЕЛА


 

Село Гела е разположено на 1400-1500 метра надморска височина, в подножието на вр. Карлък и втория по височина връх в Родопите – Орфей (2188 м). Намира се на 5 км от с. Широка лъка, 15 километра от Пампорово и на 38 км от общинския център гр. Смолян.

 

 


   Горната част на Гела                     Централната част на Гела

Уникална природа, съчетана с високи планински върхове и просторни ливади.


Поглед към Гела от връх Орфей

Селото е едно от най - древните селища на Родопите, основано от траките.
Името му се споменава в ранните старогръцки писмени паметници като родно място на легендарния музикант Орфей и като светилище на Дионисий.
Многобройните археологични находки са запечатали древната му история. При разкопките са открити много накити, както и кехлибарени маниста, доказателство за културните връзки на древното население на този край с далечни страни и народи.
Останки от тракийската крепост Градището са намерени в едноименната местност.
В местността Манастира при археологическо проучване доц. Маргарита Ваклинова открива най-голямата представителна ранно-християнска църква в Средните Родопи. Базилика е част от голям християнски комплекс, издигнат по време на християнизацията на траките беси в началото на V в. Вероятно през втората половина на VІ в. при нашествията на славяни е авари е опожарена. Обявена е за паметник на културата с национално значение.
Край параклиса „Св. Илия”, при разкопки са разкрити древни тракийски могили. Открито е масово погребение на над 20 траки, за което археолозите твърдят, че е ритуално погребение на знатен тракийски вожд. В разкритите гробове са намерени керамични съдове, накити, кехлибарени мъниста. Много важна е находката на пръстен с плочка на делфин, който прави асоциация с известното светилище Делфи в Древна Гърция. Именно тази находка дава сериозни основания да се вярва, че митичният певец Орфей е родом от тези земи.


            Базиликата                               Илинденски поляни и параклиса „Св.Илия”

Извън селото се намират още 4 действащи параклиса: „Възнесение Господне”, „Св. Георги”, „Св. Марина” и „12-те Апостоли”.
Църквата „Света Троица” е построена през 1910 г. до останките на изгорения през 1540 г. от турците до основи ранно-християнския манастир. Тук е намерен гроб, който е бил разкрит през 1936 г. Твърди се, че това е гробът на патриарх Евтимий. В него са намерени златна корона и жезъл (около 50 см). Короната е била предадена на екзарх Стефан, а жезълът е имал на златната си дръжка две змии от слонова кост. Това показва, че гробът е принадлежал на висш църковен сановник.
Църква „Рождество Богородично”, построена от местното население през 1902 година.


                   Църквата „Света Троица”   Църквата „Рождество Богородично”

Край Гела в близост до местността Ломът са отрити останки от древен римски път. Старият път, чийто следи се виждат навсякъде в този район, е тръгнал от стария Филипополис, и е вървял през Бяла Черква, Персенк, Тъмръш, Широка лъка и към Гърция. Този път е бил условие за заселване на племената по тези места.
В околностите на Гела се среща и Орфеевото цвете, образът на което в древността е бил изсичан върху монети. Орфеевото цвете е неповторим ендемит.
На 7 км западно от селото в долината на „Горски дол” се намира и пещерата Ледницата. Дълга е повече от 1 400 м и е петата по дълбочина в България. Не е благоустроена и не е открита за масови посещения.
Гордост за Гела е Фолклорният ансамбъл „Манол Радичев”. Ансамбълът е създаден през 1953 г. от Манол Радичев, а от 1999 година носи името на своя създател и автор на музикално – танцовите му постановки, базирани на местния фолклор. Отличен е с много награди за изявите си и приноса си за съхраняване на автентичната родопска музика и песен. Със своите изпълнения прославя селото в страната и чужбина. През 2005 г. завладява публиката на Международния фестивал на високопланинската песен в Ланголен, Великобритания.


Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев” – Гела

Всяко лято през първата събота от м. август в селото се провежда Националното гайдарско надсвирване с международно участие. Надсвирването е с конкурсен характер, само с каба гайди, по определен регламент.
През първата неделя на м. август на параклиса „Св.Илия” се провежда съборът „Илинден”. Празникът е и своеобразна родова и фамилна среща.

Известни личности:
Целият живот на Манол Радичев (1928-1998) - учител, краевед, фолклорист, дългогодишен директор на ОУ „Никола Вапцаров” с. Широка лъка е свързан с родната Гела.
Гела се слави с талантливите си гайдари, сред които с голям принос за съхраняването и предаването на следващите поколения музикалната традиция и характерни изпълнения на родопска каба гайда са:
Дафо Трендафилов (бай Дафо) (1919 – 2010 г.) – майстор-гайдар, първият учител по гайда в новооткритото през 1971 г. Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка;
Анастас Иванов (бай Тасо) (1923-2012) – изпълнител и един от най-добрите майстори на гайди. Съосновател, концерт-майстор, а по-късно и ръководител на известния родопски оркестър „Сто каба гайди”. Той е един от първите преподаватели на гайда в ДЮФА „Орфей” – Смолян.
 Михаил Калфов (бай Халю) (1917-1997) – гайдар, дългогодишен преподавател по гайда в НУФИ – с. Широка лъка;
Георги Миховски, Ангел Герзилов, Димитър Учиков – гайдари-солисти на Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев”, наследници на М. Калфов и Д. Трендафилов.
 Кметският наместник на село Гела Калинка Драганова (1950-2006) през лятото на 2004 г. не допуска английски туристи в селото поради отказа на Британското посолство да издаде визи за Великобритания на членовете на Фолклорния ансамбъл „Манол Радичев”. След този протест в защита на националното достойнство на българина, на певците и музикантите са им издадени визи и те участват в международния фестивал в Ланголен.
Филип Райчев Марински – поет и белетрист, член на Съюза на българските писатели, е издал дванадесет книги с проза и поезия. Дванадесетата му книга „Върхове” проследява историята на СФА „Манол Радичев” по повод 60 години от създаването на ансамбъла (19.01.1953 г.).