ВИЕВО

 

 

 

Село Виево e разположено на 1210 м надморска височина сред красив планински пейзаж.

 

 

 

 
Село Виево отдалеч                       … и по-отблизо

Намира се на 27 км североизточно и от гр.Смолян и на 24 км от курортното ядро Хайдушки поляни, което предлага великолепни условия за отдих и туризъм. На 22 км от с. Виево на връх Рожен с надморска височина 1759 м се намира Националната астрономическа обсерватория, която е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа.
На 30 км от с. Виево се намира планинският курорт Пампорово, разположен на 1650 м надморска височина в подножието на връх „Снежанка”.
На 19,6 км, които се изминават близо за 24 минути, се намира с. Баните. В селото има открит басейн и лечебен минерален извор за физиотерапия и рехабилитация, както и стара римска баня, която датира от 2 век.
Преведените турски документи не дават яснота по въпроса за основаването на с. Виево, тъй като турската власт първоначално е смятала Виево и Карлуково (Славейно) за едно и също населено място с общо наименование Каршилъ. Когато двете села се разраснали били записани в книжата Карлуково като Каршилъ Кябир (Голямо Каршилъ), а Виево като Каршилъ Саагър (Малко Каршилъ).
В „Исторически бележник” през 1669 г. селото е записано като Виево.
Старото Виево било разположено в местността Илинденя, на „Голямата равнишка”. Някои от къщите били накацали по полегатите места на североизток от поляната, по местността Гарваница и сегашната махала Терзийци. Друга голяма част били построени на югозапад от Илинденя между центъра на селото и параклиса „Св.Никола”, чието място и сега личи над пътя между сегашното с. Виево и Илинденя. В това пространство били построени около 60-80 къщи. В центъра му, на поляната, била построена църквата „Св. Илия”. Единични къщи е имало и в днешното село Виево, в махалите Гращата и Махалата.
Помохамеданчените семейства от Карлуково завили на северозапад по малката рекичка (сега Виевска река) и се присъединили към петте помохамеданчени семейства, дошли от Илинденя и основали там ново село. От това „завиване” селото и до днес се нарича Виево.
В местността Говедарника се намира водоизточник Шафрана с лековита вода. На Гергьовден, много рано сутринта, хората от селото ходят там, за да си налеят от водата, за която се вярва, че след напръскване на хората, къщите и животните, ще са здрави през цялата година.
Природата е прекрасна и предоставя възможност за риболов и спортуване. В близост до местността Шафрана се намира и пейнтбол игрище.
Народно читалище „Искра - 1957” в селото е построено през 1968 година. То се налага като културен център на селото. Същото работи активно по развитие на библиотечната и художествена самодейност. Към него функционират мъжка, женска и детска певчески групи. Последните участват във всички местни, регионални и национални празници и събори. Участията са високо оценени чрез получените златни медали, грамоти, дипломи и др.

В сградата на читалище „Искра-1957” може да се види уникална етнографска сбирка от стари носии, предмети от бита и фотоизложбата „Виево-минало, настояще и бъдеще”.

 
Етнографска сбирка

 

 

         Кът на Виевската фолклорна група                          На хорото

Празникът на селото се провежда всяка година през последната събота на месец май.
Кметство Виево е един от организаторите на традиционния събор на Хайдушки поляни във връзка с честванията на годишнините на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1857 г в с. Виево (Каршалъ, Пашмаклийска околия) е роден ОГНЯН КОМИТОВ – Садък Комитата, който защитава местното население по време на османското владичество.
Виево е родното място на ЕМИЛ УЗУНСКИ – основател и ръководител на Виевската фолклорна група, която чрез виртуозните си изпълнения съхранява и популяризира не само родопската песен, но в репертоара й присъстват попфолка и старите градски песни.